Полигамията – ключ към дълголетието

Полигамията – ключ към дълголетието

Сп. ”New Scientist”

Искате да живеете дълго? Вземете си още една съпруга. Новите изследвания свидетелстват, че мъжете от народите, които почитат полигамията, живеят по-дълго от моногамните. Като отчитат социално-икономическите различия, учените отбелязват, че мъжете над 60 години в 140 страни, където под една или друга форма се практикува полигамията, живеят средно с 12 % повече от мъжете от 49 страни, където моногамията е преобладаваща.

Тази информация е изнесена на ежегодната конференция на Международното общество по екологично поведение, провела се в Итака, щата Ню Йорк. Не бива да се смята, че изследването пропагандира полигамията. Възможно е то да дава отговор на главоблъсканицата, която отдавна занимава биолозите – защо многоженците живеят по-дълго?

Този въпрос придобива нов смисъл особено след като си зададем въпроса “А защо жените по принцип живеят повече от мъжете?” И защо жените, за разлика от другите биологични видове, не умират веднага след климактериума? Възможно е дълголетието на жените да се обяснява с феномена, наречен “ефекта на бабата”. Или колкото по-дълго живее жената след климактериума, толкова повече внуци ще й се народят и толкова повече нейните гени ще се разпространят по веригата. Мъжете напротив могат да създават потомство и на 60 и повече години, и учените обясняват с тази възпроизводителна способност тяхното дълголетие. За “ефект на дядото” обаче нищо не се споменава.

Учените са се поровили чак в църковните архиви на Финландия през ХVІІІ-ХІХ век. В тези времена хората рядко са променяли своето местожителство, контрацептивите не са били познати, а Лютеранската църква е налагала моногамията. Да се женят повторно е било позволено единствено на вдовците и ако новата жена им роди деца, те са се оказвали с повече потомци от мъжете, женени по веднъж. Но дори и мъжете с по няколко брака не се отличавали с чак толкова много внуци. Това може да има и чисто прагматично обяснение – многото внуци би означавало и недостиг на храна и други ресурси или т.нар “ефект на мащехата”.

В крайна сметка учените достигат до извода, че дълголетието при мъжа се обяснява с физиологично предразположение. Точно както мъжете имат млечни жлези, които не са развити, както при жените, които кърмят, така и способността им за дълголетие може да е недоразвита. За да отговорят на този въпрос, изследователите са съпоставили продължителността на мъжете от страните с полигамия на тези от страните с моногамия. Позовавайки се на статистиките на Световната здравна организация, учените са разделили 189 страни по равнище на моногамност на 4 категории – от абсолютно моногамни до преимуществено полигамни. Те са взели предвид нивото на жизнен стандарт и средния доход на човек, доколко рационално се хранят и какво е нивото на здравеопазването в моногамните западни страни.

Ако главното обяснение за дълголетието на мъжете се крие в оцеляването на жените, то продължаването на живота на моногамните мъже зависи от това дали ще потърсят нова партньорка. А резултатите от изследването недвусмислено доказват, че мъжете, които имат по-голямо потомство, родено от няколко жени, живеят по-дълго. Причините са както социални, така и генетически. Възможно е мъжете, които имат голямо потомство, да се грижат по-добре за своето здраве, за да могат да са сигурни, че ще са способни да се грижат за него и да го издържат. Факторите на еволюцията, които действат от хилядолетия, и т.нар. естествен отбор са валидни най-вече в страните с полигамия.

“Тази хипотеза е твърде вероятна и е нелоша прогноза за бъдещето на човечеството” – твърди Крис Уилсън, специалист по еволюционна антропология от Корнуелския университет. Другата възможност е причината да се крие в това, че жените, чийто статус зависи пряко от здравословното състояние на своя мъж, в полигамните култури, да се грижат много повече за него от жените в моногамните култури, където често вдовците умират самотни и необгрижени.

Inform,петък, 29 август 2008