17 октомври 2008, 07:11
Международни
Вашингтон, САЩ
Водата за пиене, продавана в пласмасови бутилки, не е по-чиста от чешмяната, макар и да не представлява опасност за здравето на потребителите, смятат специалистите от Работната група за околната среда след двегодишни изследвания.
Групата е основана от учени с цел повишаване на контрола върху качеството на стоките и е базирана в американската столица Вашингтон. За по-точен резултат учените направили лабораторни анализи на една партида от 8 различни марки минерална вода в бутилки, продавана в 9 щата на страната и във федералния окръг Колумбия. В продуктите били открити 38 различни вещества, сред които алкалоидът кофеин, аналгетикат ацетаминофен, подобрители, разтворители, химични ферменти, използвани при производството на пластмаси, и дори радиоактивния изотоп стронций. Нивото на съдържанието им в питейната вода не надхвърля разрешените норми от федералните закони, но в два случая са нарушени стандартите за щата Калифорния, констатират авторите на изследването. "В някои случаи водата в бутилките е замърсена не по-малко от чешмяната. При това хората плащат за този тип продукти 1 900 пъти по-скъпо. Потребителят би трябвало да разчита на нещо по-добро", отбеляза в тази връзка съавторката в изследването Джейн Хуулихън. Работната група е решила да изследва допълнително питейната вода в бутилките на две от марките. Става дума за "Сам`с чойс", продавана във веригата супермаркети "Уол-Март", и "Аркадия", продавана в магазините "Джайънт фууд". В тези води нивото на странични продукти на хлор като например трихалогенметан забележимо надхвърля нормата, установена в Калифорния. /ИТАР-ТАСС/БЛИЦ
Водата в пластмасови бутилки не е по-чиста от чешмяната
Интернет забавя стареенето
15.10.2008 09:08
Използването на Интернет е полезно за работата на мозъка, откриха учени от Калифорнийския университет на Лос Анджелис, цитирани от БиБиСи.Търсенето на информация в Интернет стимулира мозъчните центрове, отговарящи за вземането на решения и сложното мислене, се казва в изследването, публикувано в "American Journal of Geriatric Psychiatry". Учените смятат, че ефектът може дори да противодейства на физиологичните промени, свързани със стареенето.
От дълго време се смята, че дейностите, които поддържат мозъка активен, като кръстословици и гатанки, може да намали негативния ефект на възрастта, а сега към списъка може да се добави и Интернет. Изследването се основава на данните от 24 доброволци между 55 и 76 години, половината от които активно използват Интернет.
БГНЕС, снимка: EPA/DEAN LEWINS
Inform
ИСТОРИЦИ: НЕ СМЕ СЛАВЯНИ, А ПЕРСИ
Предците ни са били красавци, а не кривокраки с дръпнати очи
СОФИЯ. Коренът ни е персийски, не сибирски. Предците ни са били снажни красавци от европейски тип, а не кривокраки и с дръпнати очи. Това обяви вчера историкът проф. Георги Бакалов след пътуване по стъпките на прабългарите. Експедицията му в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан е организирана от БАН и Софийския университет.
Прародителите ни били стройни и имали религиозни навици много преди покръстването, установил екипът на Бакалов. Той е категоричен, че праотците ни не са потомци на Атила.
"Българите са участвали в походите на хуните, но в никакъв случай не бива да се смята, че са принадлежали към техните племена", уточни Бакалов. Според ръководителя на експедицията културологът доц.д-р Александър Илиев предците ни са дошли от Иран.Devam
Глезотиите граници нямат! 10 000 лири за "Мяу"
Жителка на Острова плати 10 000 лири стерлинги, за да върне гласа на своето любимо коте.
Стопанката на котето Кедбъри - Джин Кели, била много огорчена, когато животното загубило своя глас, и веднага се съгласила на скъпоструващото лечение, което продължило четири месеца.
"Ставаше въпрос за Кедбъри и за живота му, а не за мен. Зная, че не е първа младост, но исках да му дам шанс", обяснява щедрата стопанка.
По време на лечението 13-годишната котка претърпяла две операции и весело замяукала!
Inform,06.10.08
Анонимността онлайн
В края на лятото спря да работи български сайт с анонимни публикации. Беше обявено, че на сайта е имало клевети и елементи на класифицирана информация. По повод на историята със спрения сайт прочетохме, че ще започне обсъждане на необходимостта от анонимни сайтове, но скоро историята получи други развития, които почти напълно изместиха темата за анонимността.
Логическият център на събитията се оказва ефективността на българските служби за сигурност и проблематичните отношения между различни легални и нелегални властови центрове офлайн. Проблемът е в това, че от турбуленциите офлайн пострада и вестоносецът: беше извършено тежко престъпление (опит за убийство, според прокуратурата) срещу автор, за когото се твърди, че е свързан със спрения сайт. Тепърва ще се изяснява какво точно се случва. Все пак проблемът за анонимността беше предложен за обсъждане и стои в обществения дневен ред. Но стои ли в действителност?
Анонимно и неанонимно. Свободата на словото е право на всеки, като изразяването може да бъде в какъвто и да е вид, в каквато и да е форма. Всеки може да говори анонимно или под псевдоним, в България има изрична законова разпоредба в този смисъл. Със сигурност има категории хора, които имат по-голямо основание да избират анонимността. Това са хората, които разследват и разкриват закононарушения, критиците на официалното статукво на политическо или корпоративно равнище, политическите дисиденти, инакомислещите, държавните служители, които сигнализират за нарушения, корупция или неефективност на механизмите, по които функционира властта. Това могат да бъдат жертви на насилие или в риск, дори хора, чийто живот е реално заплашен – кой може да им отнеме правото да остават анонимни или да предпочетат полуанонимността на използването на псевдоними? Словото на разследващи журналисти или критичните гласове на политическата опозиция са значими за здравето и развитието на обществото – да напомним само, че фигури като Бенджамин Франклин цял живот са публикували произведения анонимно или под псевдоним.
От свободата на анонимното слово в демократичното общество могат да се възползват и хора, които нарушават закона, например разпространяват предвидени от закона тайни, подготвят терористични актове или засягат доброто име на другите. Да, анонимното слово може да наруши закона – но рискът присъства и при неанонимното слово. Статистически, вероятността нарушения на закона да се осъществяват чрез неанонимно слово едва ли е по-малка. От друга страна, една законова забрана да се говори анонимно би засегнала предимно хора, които не са извършили и сигурно никога няма да извършат престъпление.
Като взема предвид тези и други подобни съображения, конституционният законодател защитава еднакво анонимното и неанонимното слово. Когато чрез неанонимно слово се нарушава законът, лицето носи отговорност. Точно така и анонимно говорещият носи отговорност, ако нарушава закона. Това е въпрос на равна мярка и равно третиране, на еднакви стандарти към словото, независимо дали е анонимно или не.
В българския медиен закон изрично се предвижда, че журналистите могат да включват в новинарските си емисии информация от анонимен източник, но трябва изрично да посочат това с цел аудиторията да бъде известена за непроверения характер на съобщението. Правилото се отнася както за правото на журналиста да огласява информация от неизвестен източник, така и за правото да огласява информация от известен нему източник, който обаче „е пожелал да остане анонимен“ за широката аудитория.
Анонимното слово е защитавано в съдебната практика, „дори когато то е неумерено“. Върховният съд на САЩ в решението по делото McIntyre v. Ohio Elections Commission обсъжда въпроса дали разпространението на анонимна литература е защитено според Конституцията и се произнася положително.
Анонимност онлайн. Във времето на интернет многократно се увеличават случаите на анонимно публикуване онлайн. Това е още по–характерно сега, когато от така наречения read-only web се преминава към read – write web или web 2.0, в който приложенията насърчават интерактивността, а потребителите на мрежата имат все повече инструменти да създават и публикуват съдържание. Няма пречка това да става анонимно, в съдебната практика е признато, че „свободният обмен на идеи в интернет в голяма степен се насърчава от възможността да се говори анонимно“. В първото в САЩ решение относно анонимността онлайн - Doe v. Cahill - съдът заключава, че «анонимното слово в блогове и чатове понякога може да стане модерният еквивалент на политическите памфлети, а това е славна американска традиция за изразяване на съгласия и несъгласия». Да, анонимното слово може да има и неприятни последици, но «нашето общество придава по-голямо значение на свободата на словото като ценност, отколкото на опасностите от злоупотреба с нея».
Разбира се, защитата на възможността за анонимност онлайн не означава налагане на модел на масовото анонимно говорене. Напротив, в отвореното общество се утвърждава откритото заявяване и защитаване на идеи и позиции. В електронните версии на най-утвърдените световни издания е прието, че откритостта и прозрачността са необходими за авторите (освен ако работят в специфични условия на риск). Особено когато авторът има изградена идентичност офлайн, а и по принцип, неанонимното говорене допринася за доверието към изданието, а авторите показват, че са готови да носят отговорност за публикациите си. Но това е друг разговор: не упражнявам правото на анонимност, което обаче суверенно притежавам.
Отговорност и анонимност онлайн. Анонимното слово не е безотговорно. То не е по-защитено от словото с известен автор: анонимността не е ценност, която е поставена над закона. Практическият въпрос пред правото – и той е различен от идеята да се забранява анонимността – е в кои случаи и как да се допуска ефективно идентифициране на анонимния извършител, за да може той на общо основание да носи отговорност пред конституцията и законите.
Съдебната практика търси баланса между анонимността и отговорността онлайн. Първото известно дело за отговорност при анонимно слово в Европа е британското Totalise Plc v Motley Fool. Съдът намира, че разкриването на самоличността е необходимо за нуждите на правосъдието и наказването. „Свободата на словото не значи, че ако някой е извършил престъпление или пречи на правосъдието, може да очаква съдът да направи нещо друго, освен да изиска това лице да понесе отговорността за извършеното.“
Разследванията срещу неизвестен („John Doe“) срещат затруднения, защото, макар мрежата да е прозрачна и в нея да остават множество цифрови следи, напоследък се предлагат все повече средства за запазване на самоличността. За сметка на това правителствата продължават да инвестират в инструменти и програми за достигане до лицето, което публикува, и разкриване на самоличността му. В рамките на международното сътрудничество за борба с тероризма се разработват технологии, които ефективно ще позволяват разкриване на извършители на престъпления в мрежата. Въпросът е тези технологии да не бъдат използвани за борба с политическата опозиция и с критичната функция на медиите онлайн.
Лична неприкосновеност и анонимност онлайн. Носителите на права на интелектуална собственост и организациите, които ги представляват, са най-активни в процесите за разкриване на самоличност на потребители на интернет. Съдебната практика за разкриване на самоличност онлайн е почти изцяло по искове за незаконно използване на защитени произведения онлайн или за клевета онлайн. Дори Съдът на Европейските общности се е занимавал с въпроса за разкриването на самоличността на потребители на мрежата във връзка с евентуална отговорност за пиратство по делото Promusicae v Telefónica и свързания с него въпрос, дали и кога доставчиците на интернет достъп са длъжни да съдействат на полицията за разкриването на самоличността на потребители на мрежата.
Promusicae е сдружение на производители и издатели на музика и аудиовизуални записи в Испания, което е поискало от съда да разпореди на телекомуникационния оператор Telefónica да разкрие самоличността и адреса на определени лица, на които той доставя услуги, свързани с достъп до интернет, и чийто IP адрес, дата и час на връзката са известни. Според Promusicae тези лица използват програмата KaZaA за обмен на данни по технология „peer to peer‛ („P2P‛) за достъп до звукозаписи в нарушение на правата на членовете на Promusicae. Съдът се произнася, че „държавите-членки на ЕС имат задължение да защитават тайната на електронните съобщения и изключения от този принцип се допускат само когато това е необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество.“ Според съда, в конкретния случай става дума за гражданско производство и разкриването не би било пропорционална мярка.
Накратко, самоличността може да бъде разкривана само за нуждите на криминално разследване. Въпросът тепърва ще става актуален, защото има инициативи в ЕС, които биха разширили рязко територията на деянията, за които ще се иска разкриване на самоличността.
Европейската комисия е подела инициатива за защита на творческото съдържание онлайн и част от инициативата е да се засилят мерките за борба с пиратството онлайн. Има идея, реализирана в известна степен във Франция, доставчиците на интернет достъп да съдействат на полицията за разкриване на анонимни нарушители онлайн, а при продължаващи нарушения да се стига до отнемане на интернет достъпа.
Друга инициатива, която би стеснила полето на личната неприкосновеност онлайн и е на път да се реализира, е криминализирането на нарушенията срещу интелектуалната собственост в ЕС чрез нова директива (означавана като IPRED2), в момента в процес на обсъждане. В съответствие с решението Promusicae, ако директивата бъде приета, носителите на права ще имат правото да искат разкриване на самоличността на анонимни извършители на криминализираните действия.
Две финални наблюдения. Европейският съюз обяви 2008 за година на медийната грамотност. Това е подход, който заслужава пълна подкрепа. Ограничаването на незаконното съдържание онлайн следва да става главно чрез образование и повишаване на информираността и културата, а не чрез рестрикции и санкции. Анонимността онлайн е част от проблематиката на комуникационните права, които трябва да се познават добре.
Кризите офлайн в едно общество като българското стимулират критичното говорене, включително критичното говорене в демократичното пространство на глобалната мрежа. Стоварването на вината за проблеми офлайн върху говоренето онлайн не е елемент от решаването на проблемите, а нов проблем.
Inform,Брой 33 (2516), 01 октомври 2008 г.
ПАЦИЕНТ
22 септември 2008 г.
Плешивата кокошка Бъфи е най-голямата атракция в Брент Нол, Англия. Тя ходи с тениска, за да не умре от студ, след като е била опърлена лошо от токов удар. "Когато я докараха, си беше направо готова за фурната", разказват спасителите й./БЛИЦ
Антидепресантите могат да доведат мъжете до безплодие
Inform,2008-09-26
ДиетологъГайдурков: Храните в найлон сеят тумори
26 септември 2008, 11:26
България
София, България
Найлоновите пликчета, в които се пакетират млечни продукти като кашкавал, сирене, извара и месо, се оказват много опасни за здравето, сигнализира чрез "Нощен труд" д-р Георги Гайдурков, известен лекар диетолог от София.
Той цитира последни научни изследвания, които доказват , че найлонът от поливинхлорид влиза в реакция с увитите с него храни. "Найлоновите пликчета у нас, защото е по-евтино, са от поливинилхлорид , който е липидно разтворим. Това значи, че когато е в досег с мазни храни като кашкавали, сирена и меса , част от този найлон се разтваря в тях, макар това да остава невидимо за окото", обяснява д-р Гайдуров. От погълнатия поливинхлорид се активират генни мутации, които могат да прераснат в тумори. /БЛИЦ
Криптография или как да запазим анонимността и тайните си в Интернет
20 Септември 2008
В ежедневието си всеки от нас непрестанно използва Интернет, било то за да бъдем в контакт с приятелите си, да купуваме или продаваме онлайн, да правим банкови транзакции, да се регистрираме в сайтове за запознанства и т.н. Голяма част от нашите действия онлайн се записват или съхраняват в мрежата. Така нашият Интернет доставчик, а и не само той, лесно и бързо може да разбере кои сайтове сме посетили и какво сме правили в Интернет всяка една минута.
Последните открития в модерната криптография показват, че всяко нещо, което включва операция чрез електронно средство (като компютъра например) може да бъде направено анонимно. Чрез математически методи ние можем да защитим правото си на анонимност в Интернет.
Метод на „секретен ключ”
За да може едно съобщение да бъде достъпно само и единствено за двама човека при комуникацията в Интернет и да не може да се прочете от трети лица, трябва да се използва криптография или още кодиране на съобщенията. Например, ако Иван и Мария искат да си изпратят имейл, който никой освен тях двамата не може да прочете, Иван трябва да знае нещо, което Мария не знае. Това нещо, което е известно само на Иван е неговият секретен ключ (secret key - SK). Мария, от своя страна, трябва да знае нещо за “секретния ключ” на Иван, за да може да създаде шифриран текст – кодирано съобщение – специално за Иван. Този метод за кодиране на съобщения се използва вече от много години.
Метод на „публичния ключ”
По-късно, обаче е открит друг начин за кодиране, наречен кодиране чрез “публичен ключ”. В този случай Мария не е нужно да знае секретния ключ на Иван. Мария използва този “публичен ключ”, за да кодира съобщението и само Иван със своя “секретен ключ” може да го разкодира и прочете. Няма значение, че и други хора могат да виждат публичния ключ на Иван, защото те така или иначе не могат да разкодират съобщенията изпратени до него.
Този публичен ключ за кодиране ни дава възможността да пазаруваме в Интернет без да оставяме в онлайн пространството почти никаква лична информация. Уеб браузърът на потребителя, играе ролята на Мария, а уеб сайта, от който пазаруваме играе ролята на Иван. Комуникацията между тях т.е. предаваното съобщение, което се изразява в попълване на лична информация на сайта, въвеждане на име и на номера на кредитната карта и т.н., се кодират. Това означава, че трети лица нямат достъп до размененото съобщение между двете страни и по-точно нямат достъп до личните данни въведени от Иван.
За да разберете дали сайтът, който посещавате, запазва от разпространение личната ви информация, която публикувате, в URL адреса (бялото поле, в което въвеждате уеб адреса), в началото търсете „https://” и иконка със заключен катинар. “https://” е протокол, който повечето браузъри поддържат, използвайки “публичния ключ” за кодиране.
Много хора използват “публичния ключ” за кодиране, за да изпращат криптирани имейли. За да направите това, съществуват много програми, които се разпространяват безплатно в мрежата. Такава програма например е GNU Privacy Guard package, който може да намерите тук: www.gnupg.org. За първи път тази програма е представена преди десетилие от Фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation). Ако не кодирате вашия имейл, той “пътува” в Интернет пространството във форма, която е лесно достъпна и може да се прочете от други хора. Също така “пътувайки” до крайната точка - получателя, имейлът ви се запазва за известно време на много хард дискове на други компютри.
“Ониън рутинг” (Onion routing) - Tor
Чрез кодиране на вашето съобщение по описания по-горе начин, вие можете да се предпазите от това вашият Интернет доставчик (или трето лице) да разбере какво изпращате и получавате, но не може да скриете с кой си комуникирате. Например, интернет доставчика на Мария може да разбере, ако тя посещава уеб страницата на “Анонимните алкохолици”. Представете си тогава какво ще стане, ако доставчика реши да продаде тази лична информация на застрахователна компания за коли или пък тази информация по някакъв начин достигне до работодателите на Мария. Нарушавайки анонимността в Интернет, хората ще имат все по-малко желание да търсят помощ за своите проблеми онлайн.
Затова през 1981г. Дейвид Чаум от Калифорнийския университет в Бъркли, предлага решение, което нарича анонимни канали, днес още известни като “ониън рутинг” (onion routing). Името идва от английската дума onion (лук). Чрез този метод се запазва в тайна не само съдържанието на съобщението в комуникационния канал, но и не се разбира откъде идва и за кого е предназначено.Този метод се осъществява по следния начин - Мария опакова своето съобщение в няколко “слоя” или пласта. Тя кодира всеки слой и всичко, което се съдържа в него, с различен личен таен ключ.
След това поставя адреса до крайния получател – Иван – в най-вътрешния слой (сърцевината на „лука”). В най-външния слой Мария поставя адреса на следващия получател. Всеки междинен получател маха по един слой на „лука” и така докато на се открие сърцевината на лука, съдържаща адреса на крайния получател. Така пътувайки, съобщението може да премине през сървърите на други хора, които служат като посредници за предаване на съобщението. Те, обаче не могат да прочетат крайното съобщение, което е до Иван. Те дори не знаят, че крайният получател е Иван.
Тези различни сървъри-посредници в компютърната мрежа препращат съобщението в разбъркан ред, така че дори ако Интернет доставчикът наблюдава всички посредници едновременно и следи пътя на съобщението, не може да каже къде точно е отишло съобщението на Мария, нито откъде идва или къде отива.
Все повече хора използват този метод на кодиране на съобщенията си в Интернет. Използвайки тази система, те предоставят своите компютри да функционират като посредници, препращащи съобщението. А колкото повече са посредниците, толкова е по-трудно да се проследи кой с кого си комуникира в мрежата. За да използвате тази система за комуникации чрез анонимни канали и да позволите вашият компютър да стане посредник на пренос на съобщенията с кодирани слоеве, може да си изтеглите от Интернет безплатния софтуер за целта – Onion Router (Tor) project от www.torproject.org.
Изглежда лесно и просто да запазим анонимността си в Интернет – само изтегляме безплатния софтуер и го инсталираме на компютрите си. Оказва се обаче, че това не е съвсем така. Преди близо две години в Германия са заловени няколко компютърни сървъра, които използват софтуера за анонимност Tor. Чрез тези сървъри се е разпространявала детска порнография. Днес в много страни от Европейския съюз като например Германия и Белгия е забранено използването на тази програма. Тя може да бъде свалена от сайта, но когато я инсталирате, Tor няма да функционира. Държавите, в които е забранена тази програма, просто блокират сървърите на Tor.
Тук отново идва въпросът къде е границата между правото на индивидите на анонимност и заплахите за сигурността на хората, породени от тази анонимност?
Все пак анонимността ни и личната ни неприкосновеност в повечето случаи не се отнасят само до кодирането на личните ни съобщения и посещаваните от нас сайтове в Интернет. Все повече биваме наблюдавани и следени и в реалния живот извън Интернет. В Лондон, а и не само там, камерите по улиците следят непрестанно публичния живот в името на сигурността на хората. Ако дадена личност е следена във физическия свят навън, каква е гаранцията, че може да запази анонимност в онлайн пространството в Интернет? В крайна сметка, ако правото на лична неприкосновеност и анонимността ни са заплашени от системата (публичното преследване и наблюдение от правителството), трябва да се запитаме с какви проблеми по-точно системата иска да се пребори?
И възможно ли използвайки криптографията и запазвайки личната си неприкосновеност, да помогнем на тази система да реши проблемите?
По сп. Сайънтифик америкън
Не мога да повярвам, че няма зрител на телефона! Вдигам наградата със 100 лв.
16 09 2008
Това са редовните думи в сценария на всички телефонни тв игри, които раздават пари за въпроси от 2-ри клас. Цените на SMS-те винаги са с малки букви.
Във всяка една телевизия, било тя национална, ефирна или частна има по една такава телевизионна игра. Правилата са много прости – изпращате SMS до телевизията, който обикновено струва 1.20 лв. и чакате да ви наберат от съответното предаване. В някои от игрите дори има условие да станете 10-ти обадил се. Въпросите, на които трябва да отговорите, са наглед елементарни – „Познайте липсващата дума – Рано пиле рано _ _ _ ?” В други пък сложните загадки са от вида „Коя буква липсва в ко_а?”. Водещите са добре изглеждащи млади дами, чиято мисия е да говорят през цялото време на предаванията какви ли не неща. Ето и някои от най-традиционните цитати: „Тук, в себе си държа плик с 1200 лв. Не мога да повярвам, че все още нямаме зрител на телефона! Увеличавам сумата с още 200 лв. Стоп! Спирам хронометъра...Човече, не мога да разбера защо не искаш тези 1400 лв.? С тях ти можеш да отидеш на море, да си купиш ъъъ, да си купиш много неща... Ало, имаме ли зрител на телефона (чува се сигнал заето). Неее, връзката се разпадна! Остават ни още само 2 минути до края на предаването! Хайде, уважаеми зрители, побързайте! Последен зрител, казвайте бързо кое е това животно, върху, което пресичаме. Отговор: Зебра! Правилен отговор!” След което моментално връзката е приключена, финални думи и край. В някои случаи пък се подготвят думи с крайно абстрактна загадка. „Коя буква липсва в ко_а?” Коза? Кола? Кора? Кова? Грешни отговори, оказва се, че е коса, изречено отново от онзи последен зрител. И наистина това е думата, която водещата е сложила в плика, който през цялото време държи в ръцете си. Наскоро в една от телевизиите беше пусната подобна игра с награди от по 30-40 хиляди лв. Зад нея стоеше Боби Цанков. Той разбира се беше заловен от СЕМ, а предаването му – свалено.
Васил Василев
Inform
Полигамията – ключ към дълголетието
Искате да живеете дълго? Вземете си още една съпруга. Новите изследвания свидетелстват, че мъжете от народите, които почитат полигамията, живеят по-дълго от моногамните. Като отчитат социално-икономическите различия, учените отбелязват, че мъжете над 60 години в 140 страни, където под една или друга форма се практикува полигамията, живеят средно с 12 % повече от мъжете от 49 страни, където моногамията е преобладаваща. Тази информация е изнесена на ежегодната конференция на Международното общество по екологично поведение, провела се в Итака, щата Ню Йорк. Не бива да се смята, че изследването пропагандира полигамията. Възможно е то да дава отговор на главоблъсканицата, която отдавна занимава биолозите – защо многоженците живеят по-дълго? Този въпрос придобива нов смисъл особено след като си зададем въпроса “А защо жените по принцип живеят повече от мъжете?” И защо жените, за разлика от другите биологични видове, не умират веднага след климактериума? Възможно е дълголетието на жените да се обяснява с феномена, наречен “ефекта на бабата”. Или колкото по-дълго живее жената след климактериума, толкова повече внуци ще й се народят и толкова повече нейните гени ще се разпространят по веригата. Мъжете напротив могат да създават потомство и на 60 и повече години, и учените обясняват с тази възпроизводителна способност тяхното дълголетие. За “ефект на дядото” обаче нищо не се споменава. Учените са се поровили чак в църковните архиви на Финландия през ХVІІІ-ХІХ век. В тези времена хората рядко са променяли своето местожителство, контрацептивите не са били познати, а Лютеранската църква е налагала моногамията. Да се женят повторно е било позволено единствено на вдовците и ако новата жена им роди деца, те са се оказвали с повече потомци от мъжете, женени по веднъж. Но дори и мъжете с по няколко брака не се отличавали с чак толкова много внуци. Това може да има и чисто прагматично обяснение – многото внуци би означавало и недостиг на храна и други ресурси или т.нар “ефект на мащехата”. В крайна сметка учените достигат до извода, че дълголетието при мъжа се обяснява с физиологично предразположение. Точно както мъжете имат млечни жлези, които не са развити, както при жените, които кърмят, така и способността им за дълголетие може да е недоразвита. За да отговорят на този въпрос, изследователите са съпоставили продължителността на мъжете от страните с полигамия на тези от страните с моногамия. Позовавайки се на статистиките на Световната здравна организация, учените са разделили 189 страни по равнище на моногамност на 4 категории – от абсолютно моногамни до преимуществено полигамни. Те са взели предвид нивото на жизнен стандарт и средния доход на човек, доколко рационално се хранят и какво е нивото на здравеопазването в моногамните западни страни. Ако главното обяснение за дълголетието на мъжете се крие в оцеляването на жените, то продължаването на живота на моногамните мъже зависи от това дали ще потърсят нова партньорка. А резултатите от изследването недвусмислено доказват, че мъжете, които имат по-голямо потомство, родено от няколко жени, живеят по-дълго. Причините са както социални, така и генетически. Възможно е мъжете, които имат голямо потомство, да се грижат по-добре за своето здраве, за да могат да са сигурни, че ще са способни да се грижат за него и да го издържат. Факторите на еволюцията, които действат от хилядолетия, и т.нар. естествен отбор са валидни най-вече в страните с полигамия. “Тази хипотеза е твърде вероятна и е нелоша прогноза за бъдещето на човечеството” – твърди Крис Уилсън, специалист по еволюционна антропология от Корнуелския университет. Другата възможност е причината да се крие в това, че жените, чийто статус зависи пряко от здравословното състояние на своя мъж, в полигамните култури, да се грижат много повече за него от жените в моногамните култури, където често вдовците умират самотни и необгрижени. Inform,петък, 29 август 2008
Чий е този свят, все пак?!
На чия страна е Бог? Разбира се, че на страната на жените! Това е особено видно например в Библията. Там изрично е указано какво точно трябва да правят мъжете. А ако някой от тях сгреши, Бог жестоко го наказва. Нерадостни и тежки са мъжките съдби в Библията. Адам е бил изгонен от рая без никаква вина, Аврам е трябвало да бъде готов да жертва първородния си син, Исак се труди десетки години, за да получи за жена любимата Рахил, а за страданията и изпитанията на Моисей, докато заведе народа в Обетованата земя, да не говорим. Така че – на чия страна е Бог? Колкото повече съм жив на тоя свят, толкова повече се убеждавам, че той е създаден за жените. Драги събратя, обърнете се наоколо – какво ще видите? Навсякъде са разпънати огромни билбордове и рекламни плакати, които неистово крещят за това какво трябва да направи мъжът, за да ощастливи любимата жена. Магазините направо се кършат по рафтовете от огромното количество вещи, необходими за елементарен нормален живот на съвременната жена. А само се опитайте да намерите нещо модно и подходящо за мъже. Неизбежно е чувството, че моделиерите са заспали някъде в началото на миналия век и фантазиите им се простират единствено до това да променят цветовата гама на сакото или лекичко да закръглят ревера. Дизайнът на мъжките дрехи за работа се намира в неразбиваем стадий на развитие. А това чак е подозрително. Да, и продавачите в секторите за мъжко облекло почти не ни обръщат внимание. В най-добрия случай махат с ръка и благоволяват да ни дадат да разгледаме. В дамския сектор обаче нещата са съвършено различни. Към потенциалната купувачка се стича мигом почти целият персонал. Тя бива обгрижвана и съветвана, че и увенчавана с награди и промоции. А мъжът в магазина има единственото преимущество да стане накрая носач на покупките. Един мой познат, който достигна значителни успехи в бизнеса и забогатя, изведнъж се заинтересува живо от своя гардероб. Тогава той помоли съпругата си да му помогне в избора. Ако мислите, че тя се зарадва на тази чест, грешите. Независимо, че дълги години критикуваше своя съпруг за стила му и се сърдеше, когато той й отказваше да я придружи по магазините, молбата му направо я шокира. Първото, което й дойде наум, беше, че съпругът й си има любовница. След дълги кавги двамата все пак успяха да стигнат до съгласие и се отправиха на покупки. Какво беше удивлението на жената, когато тя забеляза не само оскъдицата, но и еднообразието на асортимента на мъжко облекло. Но да оставим модата и да се пренесем в истинската империя на жените – домът. Възможно е моето мнение много да разсърди прекрасните дами, но аз смятам, че ако в дома на мъжете е отредено място, то то е малко и строго определено. Аз например след многогодишни упреци реших да взема участие в домашните дела. Това предизвика у женската половина на семейството бурен възсторг, а у сина ми провокира цинични забележки. Жена ми ми показа как функционира цялото й царство и след извество време и със съответните усилия аз практически го овладях. Краят на идилията обаче беше бърз и печален. След няколко дни реших да се порадвам на семеен обяд и бях изключително разочарован от себе си. Работата е там, че аз така и не можех да се ориентирам в джунглата от продукти и съответните домакински съдове. Или пък намирах всичко на най-неочаквани места. А пакетчетата с пипер и дафинов лист така и останаха неразкрити до края. Обядът все пак се състоя, но аз бях много разстроен, което забеляза и съпругата ми. И какво беше удивлението ми, когато се изясни, че тя постоянно е пренареждала всичко “за по-голямо удобство”. След това не ми оставаше нищо друго, освен да развея белия флаг. За да замаскирам поражението си пред моя млад, но по-мъдър от мен, син, му предложих да ходим да пием по бира – по мъжки. Що се отнася до другите аспекти на домакинството, тук аз непримиримо държа на тезата си, че тежкият и изнурителен домашен труд е мит от миналото. Та замислете се само – толкова ли е трудно да сложиш мръсното пране в пералнята и да натиснеш копчето? И о, чудо! Само след около час си свободен от това задължение и можеш да си четеш кримки или да си пиеш кафе, което, простете, също е за две минути работа – слагаш вода и кафе в машината, натискаш копчето и хоп – кафето е готово! Ще кажете, че дрехите трябва да бъдат извадени и прострени – но и това става бързо – в края на краищата дрехите си съхнат сами. А вече има и сушилни. Домакинството е пълно с нови и нови предложения за улесняване на живота – миални машни, гладилни преси, вълшебни миксери… И тук си задавам един малък въпрос: кой, по дяволите, изобрети и пусна в производство всичките тези чудеса на техниката, които да облекчават жената? Така че, скъпи приятели, не спирам да се надявам. И нека ме разберат правилно и нашите скъпи жени. Светът принадлежи на вас, скъпи наши спътнички! И това е добре. Значи Бог мисли малко и за нас… Inform,вторник, 2 септември 2008
Рингтон помпа бюстове и мори комари
Зарибяват наивници със звуци за отслабване, любовни гадания и никотиновия глад
Петър Петров
Най-често момичета в пубертета прибягват до услугите на рингтоновете, защото мечтаят да станат сексикони.
Прехвърляйки каналите с дистанционното, попадам на реклама за уголемяване на гръдната обиколка. Изпращаш есемес на съответния номер и срещу 2,40 лв. получаваш рингтон, който по изследване на японски учен, можел да увеличи женския бюст с поне 2 сантиметра за двайсетина дни. Колкото повече слушаш въпросната мелодийка, толкова по-голяма е вероятността да се събудиш на следващата сутрин като секс иконата на века.
Рекламата за силикон рингтоновете, които са открили японските учени, все още се върти по родните канали, но засега контролните органи мълчат.
вибрациите на поръчания тон въздействат само за 24 часа след получаването му.
Тази малка подробност обаче е спестена в рекламния анонс.
Други "потърпевши" клиентки споделят, че мелодиите за "отслабване" и "уголемяване на бюста" траели 30-ина секунди и наподобявали бебешки звуци. Дали не става дума обаче за чиста проба самовнушение? По мнението на някои психолози, слушайки бебешките тонове, жената подсъзнателно си мислела за раждането на дете, представяла си, че е кърмачка и в мозъка є се отключвали сигнали, които влияят на растежа на гърдите. Любопитно е например твърдението на британската хипнотерапевтка Лезли Грейвс, че
"тялото винаги знае как да отгледа гърди" но "мисълта трябва да бъде стимулирана, за да му напомни за спряното развитие по време на пубертета". Чрез регресивна хипноза тя връщала клиентките си в миналото им и така ги карала да почувстват физически уголемяването на гърдите. Според Грейвс развитието на бюста обикновено спирало по емоционални причини и блокиране на центрове в мозъка.
Всеки, който се поразрови в мрежата, може да открие историята на някои влезли в употреба рингхитове. Сайт, посветен на кулинарното изкуство, още през 2004 г. ни информира за изобретен нов вид телефон, който уголемява женските гърди. Името на мелодийката e Rockmelon. През първата седмица от появата му на пазара, в Япония била свалена над 10 000 пъти. Хидето Томебечи - специалист по когнитивни науки и изкуствен интелект, уверява, че тонът "позитивно промивал мозъка". В него била закодирана програма, която с помощта на подсъзнанието предизвиква в организма процесите отговарящи за ръста на гърдите. Д-р Томебечи не бил много доволен от постижението си, но се надявал следващите му нови мелодии за борба с оплешивяването, тютюнопушенето и психологичните проблеми да са по-успешни. И още нещо любопитно - Томебечи се бил прочул с това, че помогнал на членовете на религиозната секта "Върховна истина на АУМ" да се върнат към нормалния начин на живот. Представяте ли си?
Колкото и несериозни да ви се сторят тези най-нови постижения на мобилните технологии, рингтонманиаците вече формират определена таргет група към която се присъединяват хора от различни възрасти. Твърдото им ядро консуматори, разбира се, са тийнейджърите. Логично. Неукрепналите младоци обичат да се открояват от останалите - да се надуват с маркови дрешки, с "мноо яки игри за компа" и т.н. Та защо да не се набутат с есемесчета за нестандартна мелодия на джиесема си. Но някои по-досетливи фирми се усещат и изпробват вкусовете и желанията на аудиторията, внасяйки печелившите формули на местна почва. За съжаление те бъркат надълбоко в джоба най-вече на родителите и не се отразяват особено на джобните на нахаканите тийнейджърчета.
Модата на рингтоновете се разраства предимно по музикални канали които се гледат най-вече от подрастващите. И начинаещ психолог ще ви каже, че през пубертета, когато дребосъците узряват и стават свидетели на бързите промени в тялото си, сетивата им се изострят и търсят на всяка цена самостоятелност и придобиване на собствена идентичност, те са най-уязвими и се поддават на какви ли не медийни манипулации. Задължително попадат в клопката на рекламните симулации. От емоционалната им нестабилност се възползва цялата мобилна търговска империя.
Маркетингови проучвания сочат, че
продажбата на
рингтонове заема 29% от европейския пазар на мобилно съдържание
и е с приходи от 691 млн. евро за 2007 г. Явно рингтърговията се е усладила и на родните фирми и телевизии, които отдавна са зачеркнали морални съображения, етични норми и социална отговорност, за да облъчват аудиторията с продуктите си.
Покрай рингтонманията със свалянето на звуци от мрежата или поръчването чрез есемеси на парчета на известни чалга звезди по-схватливите търговци се усетиха и внесоха отвън подвеждащите реклами за отслабване, увеличаване на бюст, преодоляване на никотиновия глад, против комари, за любовни гадания кой с кого процентово ще си пасне, ако пратиш името на желан субект и т.н. Доказателство за зарибяването е това, че по една от музикалните ни телевизии дори се върти веднъж седмично предаване - "Ринг чарт", което представя най-използваните на планетата мелодии за телефон. "Разбери как звъни светът!", призовават ентусиастите. Освен че влизате в час с най-теглените ринг-тонове, можете да ги получите, за да звъните и вие "актуално".
"Да, излъчваме предаване за класация на най-теглените мелодии, но нямаме нищо общо с рекламите, за които говорите", призна след проверка на "Монитор" дама от рекламния отдел на музикалната телевизия ММ, пожелала анонимност. Факт е обаче, че още на другия ден попаднах на реклама за рингтон срещу комари, а и на такава за борба с тютюнопушенето. "Повече от половин година излъчваме рекламите за отслабване, за уголемяване на гърдите, за изневяра и любов, но те се пускат след 22,00 ч вечер", призна ни отново пожелала анонимност работеща в рекламата на City tv.
Обърнахме се към Съвета за електронни медии.
"Имаме 24-часов мониторинг, но нямам спомен да сме сезирали Комисията за защита на потребителите за точно такива реклами. Ако решите, можете да подадете вие сигнал в писмен вид, но трябва да конкретизирате освен телевизията и часовия пояс, в който сте ги гледали", препоръча ни Емилия Радева от отдел "Национален мониторинг" към регулаторния орган. "Попитах и колегата, който отговаря за регионалния мониторинг, той каза, че е чувал за нещо подобно, но не можем да направим нищо, ако няма писмена жалба", добави още Радева.
"Пускали сме рингтонове, които могат да чуят само тийнейджъри, такива за увеличаване на бюста и за отслабване. Сега вече не са модерни", каза за "Монитор" мениджърът на телевизия "Планета" Хари Янакиев.
През юни Габриела Руменова, пиар на Комисията за защита на потребителите, заяви, че очевидно
става въпрос за заблуждаваща реклама или нелоялна търговска практика но за да има официално становище, е необходимо да получат жалба в писмен вид.
"Рингтоновете попадат единствено под закона за защита на потребителите, каза Богомил Николов от Българската национална асоциация на потребителите. - Проблемът е, че ако тръгна да съдя фирмата, която предлага тези мобилни услуги, трябва да доказвам, че не са ми пораснали гърдите. Най-вероятно ще подберем такива казуси и ще ги пратим на Комисията за защита на потребителите, която пък трябва да докаже, че това е заблуждаваща практика."
"Тези услуги са като рекламирането на продукти от дистанция или сделки извън търговските обекти - когато си поръчаш нещо по интернет или по телефона. Принципно имаш право да върнеш поръчаното в седемдневен срок, но мелодията няма предметен характер и няма как да се върне обратно", каза още Николов.
По информация на две кабелни телевизии узнахме, че фирмата, която предлага пакетите с нестандартните рингтонове се казва TERACOMM. На сайта на компанията е посочен единствено имейл, но телефони за обратна връзка не са отбелязани. Все пак научихме, че TERACOMM предлага мобилни маркетингови услуги и има международни структури в 12 страни в Европа и Северна Америка. Фирмата е създадена през 1997 г. Централният є офис, в който работят над 50 служители, е в София. Услугите є ползват дори в Гана, ЮАР и Еквадор. Чрез компанията можете да достигнете до 382 милиона крайни потребители…
Интересно как биха могли да реагират институциите срещу толкова добре развита глобална компания. Имуществената санкция за заблуждаваща реклама, която по закон е 15 хиляди лева, едва ли би стопирала такива фирми. Наказанието е направо символично пред печалбата.
Inform,02.09.08
ТВ диктатура
Васил Богданов
В събота и неделя новините на една от големите телевизии у нас бяха изпълнени с драматични предсказания за огромен трафик по пътищата.
Отпускарският сезон бил свършил и се очаквали големи задръствания.
Естествено, всичко се оказа кьорфишек. Пътувах по магистрала “Тракия” и трафикът не бе по-различен в сравнение с останалите летни уикенди.
Мерцедеси с немска и швейцарска регистрация, пълни със забрадки; софийски ванове с багажник на покрива; местни участници в движението, пренасящи селскостопанска реколта; малко тирове и автобуси с дремещи пътници бяха сред по-ярките образи на пътя.
Разбирам, че през лятото и особено през почивните дни е трудно да запълниш новинарските емисии, но този път измислената новина ме подразни и с друго. С опита за внушение.
Откъде накъде отпускарският сезон ще свършва на 1 септември?
Ако има дата, която наистина слага край на масовите почивки, това е 15 септември, когато започва учебната година. И защо ни се внушава от всички страни, че трябва да почиваме от 1 август?
Не може ли човек да излезе в отпуск от 23 юли, например, до 9 август. Или от 7 до 21 юли.
Времето на стандартния отдих в заводската почивна станция с “карта” от 1-во до 15-о и от 15-о до 31-о число отдавна отмина.
Обяснението за тази ваканционна рецепта, която телевизиите се опитват да ни изпишат, е лесно.
Просто от 1-ви до 31-ви август техните основни предавания или поне титулярните водещи са в почивка. Затова и ние трябва да отмаряме тогава, а на 31 август незабавно да се върнем по домовете си, да сбъднем прогнозите за голям трафик, да осигурим материал за скучните неделни новини и да се залепим пред екраните.
Никой да не е посмял да лежи на плажа през юли и септември, когато Бареков е в ефир и задава проницателните си въпроси.
По същото време никой да не пие мохито под созополските асми, защото Милен Цветков раздава правосъдие в предаването си.
През септември телевизиите стартират с нови програмни схеми, започват нови предавания и не е уместно да се размотаваме по планини и морета.
Мечтата на телевизионните продуценти е времето да бъде лошо и всички да сме на дивана в хола. Като неволни участници в един всенароден “Биг Брадър”.
А също и като пациенти на един виртуален телевизионен д-р Фройд, който вместо кушетка и въртяща се спирала използва диван, чипс и реклами.
Inform,01.09.2008
